Усещането...дето вече го няма!
Образност от мисли тече!
Полудявам ли ... мисля, че няма
да мога да кажа с една дума само...
по-скоро...УВИ!
По-скоро ти ме отмина...
и каза, макар не на глас...
Остави ме!
Не искам до теб да загина,
понеже самотна се чувствам сега...!
Так да остане...
безкрайна константна прегръдка...
Не можеш ли да разбереш!?
Не искаше...,
сега осъзнавам
междучасието в нашия час по копнеж!
Не искаш да ме погледнеш!
Не искаш даже да кажеш дори,
че липсвах ти в мисли безмерни...
а може би никак...нали!?
И лудо...,
на сън в безпределност...
се сливаха нашите меки души.
Ти търсеше нещо незнайно,
дори и за тебе...
и молеше нещо да стане...почти!
И казах нещата
които се случиха с тебе...
но ти не повярва ми, макар и за миг
а само докосна сълзите ми тежки
и промълви...
върви и малко поспи...