автор: Venedict

Във погледа й светеха вулкани
примесени с безкрайни синева,
лекуваше усмивката й рани,
дъхът й съживяваше цветя.

В душата си държеше тя душите
на всички, до които се допря.
В съдбата си докосна тя съдбите
на тези, като слънце що огря.

И ни един от тях не би познала,
не знаеща, че всъщност е мечта.
И всеки до един тя бе създала -
създадена от всеки бе и тя.