Беше вторник. Слънцето нагряваше с жестокост напукания асвалт. Неговите лъчи изгаряха жълто-зеленикавата трева, а птичките по дърветата писукаха жално, молейки се да ги повее летния бриз. Маранята се проясняваше, а изпаренията от блестукащото с живот море се издигаха на горе, към небето.Образуваики бели пухкави облаци.
По всичко личеше, че тази мъчителна горещина бе към своя край.въпреки всичко все още се долавяше ехидната усмивка на отчаянието, обземаща всичко живо. По улицата се приближаваше някакъв странен силует. Това беше момче на около седемнадесет години с продърпана, без една рамка раница. Той беше с черна разрошена коса, среден на ръст около шест фута. Очите му бяха кафяви с множество реснички в тях. Те наподобяваха листенцата на слънчогледа. В погледа му имаше нещо загадъчно, пламенно.Той излъчваше увереност и променен дух. По всичко личеше, че това момче наскоро е претърпяло първата важна крачка в своя живот. И това беше така. Той бе напуснал своя роден дом и сега скиташе по улиците на Stone Rev.