автор: dara33

Мравчо зъбързан вървял във гората. Умислен и тъжен, търсел храница. Майка му била болна и той искал да й помогне. Вървял из голямата красива гора и дори не усещал вятърко, който го закачал. Не му било до смях. От очите му се ронели сълзици. Срещнал калинката Пъструшка.
-Защо плачеш? попитала тя.
-Мама е болна и търся храна. Нужно ми е нещо много специално.
Замислила се калинката. Какво ли е това специално нещо, което може да помогне на Мравчо.
-Предпоалагам, че трябва да попитаме Бухала. Той е мъдреца на гората.
Речено-сторено.
Навлезли в тъмното на гората. Намерили голямото и високо дърво, в чийто клони била хралупата на Бухалко.
-Ехо, има ли някой тук? попитала Пъструшка.
Само шумът от вятъра виел злокобно. Тук в тази част на гората било страшно.
И слънчев лъч трудно пробивал през големите клони на дърветата.
-Извинете, че Ви безпокоим...
с треперещо гласче се обадил Мравчо.
-Кой ме вика и нарушава времето ми за почивка? попитал Бухала, мъдреца на гората.
-Аз Мравчо. Мама е болна и ми е нужен съвет. Моля, помогнете.
-Ще ти помогна. казал Бухльо, който бил не само мъдър , но и с добро сърчице.
-Мисля, че мама има нужда от нещо специално, за да оздравее...
-Има нужда, да . Просто си отиди в къщи. Бъди при нея и не я оставяй самичка.
-Ами храна? Тя е болна и слаба? казал със сълзички в очите Мравчо.
-Послушай ме, най- голямото лекарство се крие в обичта. Ти обичаш майка си. Отиди си у дома. Храна ще ти намерим.
Така казал мъдрият Бухал.
Мравчо и Пъструшка, шарената калинка с бързи стъпки се отдалечили от тъмната част на гората.
Мравчо се прибрал при майка си. Тя изнемощяла кротко спяла.
Той приседнал до нея. Налял водица в орехова паница, и зачакал тя да се събуди.
Минали часове. Мама Мравка си отворила очите. Първото нещо, което видяла били очите на нейното синче. Усмихнала се.
-Миличко, ти си тук? Това е най голямата радост за мен. Ще оздравея ще видиш.
-Мамо аз не намерих нищо специално за теб, а толкова исках...
И заплакал мъничкият Мравчо от горест и тъга.
-Недей плачи, че ми се къса сърцето.
В този миг на вратата на мъничката им къщичка се почукало.
Мравчо се показал и оооо изненада!
Там отпред в мравчения двор имало житце, плодове, и трохички.
Приятелите на Мравчо и мъдрия Бухал се били погрижили за това.
Всички те се обединили решени да му помогнат на всяка цена. И всеки помогнал с каквото може. Мама Мравка оздравяла бързо и направила пиршество в горичката зелена. Всички се събрали и било незабравим празник.
-Благодаря ви на всички, но най- много благодаря на Мравчо. Той ме излекува със своята обич от сърце.
Всички били единодушни. Даже мъдрия Бухал клател глава доволно, защото знаел силата на обичта.