автор: ben

Желаех тебе! Още от началото -
исках част да станеш от съдбата ми.
И ти ме искаше, но само тялото
и го откъсваше свирепо от душата ми.

Сама изпивах всеки път отровата,
която в твоите ръце намирах -
бях в нощите със тебе Жулиета,
само че накрая не умирах.

И беше тежка участ, зла прокоба,
че след любовта оставах жива.
Може би не свърших с нея в гроба,
но не беше милост, че не ме убива.

И трябваше да гледам как изчезват
и до една погубват се надеждите.
Подхвърляше ми ключа на победата,
ала не го достигах през решетките.

И идваше да демонстрираш превъзходство
когато не го получаваше чрез друга.
Май вярваше, че любовта е робство,
в което единия обича до полуда.

И сам избрал бе ролята да оковаваш
(за другата не ти достигна смелост).
Харесваше ти да те наблюдават,
когато ме даряваше с жестокост.

И ослепен от жаждата за слава
ме караше пред теб да коленича...
Повикай публиката да ти ръкопляска,
а аз ще се опитам да не плача...