автор: bersek

По залез във края на деня,
коленича, чакам нощта.
На слънцето послени лъчи
карат да затворя очи.
Дълго притихнал аз бях така
и слушах гласа на света.

След време отворих очите,
в светлината на звездите,
разперих аз своите крила,
подготвих се да полетя.

Черни ангелски крила,
аз разтварям в нощта,
късче черна тъмнина,
кратък миг в тишина.

Буря мощна се изви,
облак луната скри.

Стена от вятър и вода
през нея ще прелетя,
на бурята във яростта
търся своята мечта...