автор: elinor

Когато късно в есенния здрач
листата падат бавно, уморено,
тогава чуваш слънчевия плач
и в самотата своя връщаш се смирено..

Иди при спомените свои
попитай ги - какъв си, кой си
дори да бъдат те безброй
вземи ги - те са тук и твои са

В нощта самотна те ще дойдат
ще пламнат, буйно ще изгарят
ще молят, искат и прощават
във ситна пепел всичко ще направят

Кажи им ти за своята мечта
за цветето, за птицата, за кея
но не споделяй своята тъга
и не търси лицето си в нея

....А в есенния кървав здрач,
когато бавно лятото умира
не слушай вече слънчевия плач
и не мисли за идващата зима.