автор: LeoBedrosian

Вятъра на есента
ми е приятел,
връща лястовиците.

* * *

Хлад подранил
облече краката
на момичетата.

* * *

Дъждовни капки
по перваза
викат есента.

* * *

Зелените дървета
шумят стоически.
Не пускат лятото.

* * *

Конецът и иглата
си говорят.
Ще кърпят есенната топлина.

* * *

Козарят пъди
стадото да не пасе
Кърпикужух.