автор: Obgru6tane

И сега ще заспя веднага. Ще затворя очи, ще стискам с всичка сила, ако се наложи, но ще заспя веднага. Не искам нищо да ме пита. Не искам да давам отговори, от които се страхувам. Научих се да разголвам тялото си и така само почувствах с по-голяма сила колко смразяващо и непосилно е да разголваш обърканата си, самотна душа. Колко по-лесно е да затвориш очите си и да заспиш.

И ако толкова не мога да заспя, то ще бъда като заспала в прегръдките му. И дори да не намеря сили да се отдръпна, ще остана проста марионетка в ръцете му, макар да го боли така. Защото едно легло винаги е твърде малко, за да съхраня прокуденото си лично пространство.
Не ме питай... Не питай защо днес не отбягвах погледа ти, не питай, защо никой друг не съм допускала, както допуснах теб. Не питай как едно-едничко лице умее да те смразява с очи веднъж и привлича с нями, неволни признания друг път; не питай как имам такава страст за теб, ако те няма в сърцето ми... Не питай защо след всичко, което се каза и случи, нощта ти с мен бе като първата ни, не питай как умея да обичам чужди устни, а да се връщам пак при твоите с целувки по детски чисти и по женски грешни (каквито ти давах някога).
Не питай, а спи, или поне стискай силно клепачи...

Две голи души в едно легло не смеят да останат будни.

И аз цяла нощ очаквах Въпроса ти...