Предпочитам стремеж към съвършенство,
отколкото самото то.
В търсене на красотата ще живея
до последното "защо".
Грозното оцветява света,
за да оценим доброто ни дадено-
безсрамна танцьорка,
олицетворила греха,
задушена от белите ангели.
Смисълът на загубеното съвършенство
е в надеждата, наречена стремеж.
Имайки в ръцете си живота,
ние сме помилвани и занапред...
Да заслужим тази милост,
значим нещо /не само/ в този век.
Ако ги няма грешните танцьорки
ще изчезнат и белите ангели...
Всеки би могъл да избере
кога да танцува
и кога да лети!
А стремежът към съвършенство
неотменно ни крепи...