Хора без лица
крачат по някаква
слънчева уличка.
Не гледат небето.
Наслаждават се
на пропития от лицемерие
асвалт.
Правят път на злобата,
когато успеят да грабнат
някоя маска,
висяща на клона
на крайпътно дърво,
за да й се усмихнат...
Разкривена, захвърлят я
на следващия декоративен
храст,
търсят друга...
Под шатрите пият кафе
със скуката.
..............................
А уличката е толкова весела!
..............................
Пазят се от слънцето...
Защо ли?!
Та те дори нямат
тела...