автор: victo

aberratio delicti

Събудих се различен.

Не можах да се позная.
Бях забравил,
че съм обидил света.
С нетактичността
и глупавата смелост
да бъда това което съм.
Прекалих с доброта,
знам трудносмилаема...
Превърнах се в изверг
по човешко разбиране
и неписан закон.
Добре е, че забравих.
И това, че археологията
не ми е слабост
/с изключение на детските
спомени от една щастлива планета../.

Аз паразити не убивам.
Разчитам на естествен подбор.
Става дума за паяк самозабравен,
смучещ сок безразборно.
Силен от свежият,
осакатен от отровен.
Притеснява ме само,
че той бълва отрова..
Но аз вече забравих,
далеч съм от мрежите,
не бях усвоен.

Събудих се различен.

Бях дълго заклещен.
А сега ще внимавам зорко
къде стъпвам
и кога да бъда смел.

Draussen ist feindlich!