автор: aksioma

пак онзи мургавия пак същата протяжна мелодия пак това усещане за безкрайност пак на същото място..
някой ми поиска цигара, после каза много благодаря..
благодарна бях аз -
се стопи усещането за безкрайност..
..нещо се счупи..огледалото?
лепи ли се счупеното..
..пътеката е посипана с ръждиви листа на кестеновите дървета..
наоколо е зелено..
зелено е..
кестени..
ако подържиш кестен в ръката си ще усетиш енергията на натрупаното лято..
малки контейнери на енергия събрали сокове на лятна земя и лятно слънце..
когато стане непоносимо, вземи ги в ръце и те ще ти връщат силата на неизживяното ти лято..
аз съм никоя..мен ме няма и сега когато четеш тези думи не знаеш дали не съм само едни събрани подредени букви..
букви...
от горния ляв ъгъл до долния ъгъл в дясно..
..пак онзи мургавия пак същата протяжна мелодия пак това усещане за безкрайност пак на същото място..
..някой ми поиска цигара, после каза, много благодаря -
благодарната бях аз..
..някой поговори с мен и стопи усещането за безкрайност..
о, маделин искам да ме намериш..