Затворена съм в това тяло -
тази рушаща се катедрала,
по чиито кръстове
белите гълъби
рано сутрин
нацвъкват
своите недоспали
мисли.
Времето е
в онзи спрял часовник
на градската кула,
боядисан
в нелепо розово.
Хамбургер
и диетична кола -
едното изключва другото,
но на кой му пука.
От скъсания джоб
на утрото
падат рошави,
смеещи се звезди.
Зелено ми е.
Прекръсти се.
Свещица ми запали.
От мъртвородени
спомени
сърцето ме боли.