автор: GARVAN

Мъжът погледна нагоре и задържа погледа си върху луната и облакът, който се опитваше да я затули.
По всичко личеше, че ще успее, а и облаците, които идваха след него показваха, че това няма да е само кратко преваляване, а ще вали цялата нощ.
"Толкова по-добре!" - помисли си мъжът и се усмихна, докато със свободната си ръка вдигна широката яка на коженото си манто.
Усмивката му беше спокойна, без следа от безпокойство или страх. Безгрижна усмивка на безгрижен човек, който се разхожда в есенната нощ.
- Чу ме какво те питах. Да повторя ли? - спокойно каза мъжът, все още загледан към мястото, на което допреди секунда беше луната.
Дебелият късо подстриган тип с четиристотин и осемдесет грамова златна верига на надипления си врат, който лежеше проснат по корем в краката на мъжа с коженото манто, само изхриптя нечленоразделно и се закашля немощно. Тялото му се изви бавно в опит да застане на четири крака, но единственото, което успя да направи, бе, че се изтърколи на левия си хълбок и остана така. Дясната ръка на дебелака задраска по плочките на тротоара като че ли търсеше нещо.

Книгата е вече в някои книжарници. Освен това ще се предлага, съвсем скоро и по по-големите интернет сайтове за разпространение на литература.
За повече информация можете да ми пишете на:
georgydevedjiev@mail.bg
Пожелавам на всчки ви успехи и несекващо вдъхновение!

Георги Деведжиев - GARVAN