автор: miglena

Нереално е
да си така наблизо,
когато спя сама
с отворени очи.
Нереално е да сме с различна кръв:
мечтая и нехая за нещата като теб.
Нереално е да си като картинка от
книжка с приказни вълшебства.
Нереално е да съм за теб като
призрачно огледало без образ,
изтъкано от сребриста светлина,
в което се оглеждаш - такъв,
какъвто би могъл и би искал да си.
Нереално е да вдъхвам жизненост на
мъртвата материя и да докосвам духа.
Нереално е, но ти ми вярваш безусловно,
и непостижимото превръща се във факт.
Нереално е да няма филм, нито сценарий,
а да съм щастлива, че си играем на живот.
Нереално е, че по безумен, странен,
свръхчовешки начин сме някак свързани.
Не зная как, не търся разумно обяснение.
Но знам, че всички времена, пространства и
измерения се сливат в едничка точица,
в един единствен тон, когато заедно творим
всички реалности на света. И е реално!
Поне за миг от безкрайността.