автор: henryoliver

Стоя.
Върху онова водно колело -
по - бяло от много неща -
по - мръсно от милиони...
Но се пак,
а може би пак,
въртя печалните му педали,
замислен за въртенето,
заслушан в морето...
Дните на сушата,
и дните в морето,
или на небето....
Очаквам да плувам.
Или да рискувам,
или да се смея...
Човече!
Очаквам нещото
да се случи!

Стоя на нощен плаж.
Сам съм.
Опитвам да виждам,-
мислите скитат.
Чуват се хора -
пясък, умора.
И е късно за това.
Прекалено е късно
да чувствам...
Умора.
...
Късно е.
Пясъкът грее.
Може би идват те...
Нови вълни
Ново време?!
Дни?
Тук няма "полека"
Няма пътеки -
животи човешки...
Пясъци вечни...
Има -
тихи,
тъмни,
черни,
леки,
тежки,
приличащи на скелети на човеци...
Сенки...
Вълни...
Плажът е тъмен.
Идва сивото горе.
Облаци, -
сивото -
в хоризонта.
Вълните са тъжни -
Синьото, пяната...
И всичко попива!
Бързо попива.
Във пясъка...
Всичкото!
Задава се буря.
Стоя.
Чакам...