автор: sekirata

Ще полудея,но не от любов!
Кой не чува моя зов?
Окопани сме, като къртици.
Храним се със плесен,трици!
Надничаме във чуждата душа,
обричаме на гибел своята!
Дребни души,сърца празни
въртят само клюки разни,
интригантство,простотия,
а тънем всички в немотия.
Какво на българина не достига -
акъл,пари?Гледам тия,
които бягат във чужбина
слугувници там стават,
България забравят!
Царицата парица е виновна
и душата българска греховна.
От политика не разбирам,
Родината в сърцето си побирам
и не мога да простя
измама,подлост и лъжа,
хиляди предателства!
Българино! Грехота!