автор: kristi

"Когато вместо в блуса на звездите"...
Божидар Тодоров

А в онзи вечен блус
звездите,
отдадени
на жаден ритъм,
на нощите
греха разплитат,
повдигат се на пръсти.
И притихват.
Морето ги люлее.
Също жадно.
Водата му
отдавна е изпита
от съмнали
до бяло пясъци.
От спомен за любов.
Не питам
кога и как
ти също ме опита
и с много нежност
ме превърна
в гребло на лодка
в заливите
нощни скрита...

Танцуват
своя блус звездите...