Чувствам се измамена, отново..
Пак повярвах във вълшебен свят,
носеше ме на ръце със обич,
ала истината аз прозрях..
Толкова ли сладко е да лъжеш
влюбената в теб жена?
Как веднъж не се опита
да ми кажеш истински слова?!
Ти обичаш друга! Ясно!!
А защо излъга мен
да повярвам в думите прекрасни
и да падна в твоя плен?!
Една илюзия се пръсна изведнъж,
една красива връзка се разсече..
И няма ден, и няма нощ,
в които да не те проклинам вече..
Боли, боли, боли....
Обидата жестока ме загърна...
И никога не ще, Помни,
при тебе аз да се завърна!!!