автор: ma_gi

всяка прилика с действителни лица и събития не е случайна...

Стоеше си Седефчо на морското дъно,безгрижно се радваше на зората и нищичко не смущаваше щастието му.Нито на плуващите наоколо му балъци/б.р. риби/и други индивиди.
С удоволствие наблюдаваше смъртната схватка на две акули под защитата на седефената си черупка.И под пурпурната фуста на зората.
"Ех,ако можех да ги стигна!-размечта се Седефчо-А пък,ако ги победя и стана първанов/б.р.пръв/..."
Изведнъж,две грижовни партийни ръце,отлепиха от дъното седефената мида.Седефчо видя,че колкото по-нагоре се издигаше,толкова светлината беше по-ярка,по-силна,по-омагьосваща...
Под него остана морето на демокрацията със своите балъци...
"Ей,че съм лъскав!И все по-силно светя!Скоро ще затъмня слънцето!"
Зората все тъй вярващо му се усмихваше...


А ръцете извайваха нож със седефена дръжка!