автор: hudojnika

Ранчото - Ч`ервенска `обител.
1 януари 2000 година!
Каква дата! Кръгла, кръгла... и красива, красива - като дамска интимна заобленост! Толкова кръгло заоблена, че като се отъркаля и затъркаля - отиде, та се не видя!
Предишните дати, уж не бяха толкова кръгли - кога се изтърколиха!
Само преди часове изпратихме годината, която ми се водеше за Юбилейна и през която, най-после, станах пълнолетен - шейсетгодишен. С отлежала дата! Ще рече - поскъпвам! Както виното с по-задна дата, антиквариата или - патешко яйце, обвито в един пръст глина, печено и заровено в мазата за дълги години, според Китайската кухня.
Датата е велико творение на човешкия гений, както и датника, таймъра и прочие календарщини.
Там, където се навърта дата, цената отхвръква автоматично. Зная за часовник с датник - по-скъп от братовчед си - без такъв. Също така, познавам девойче, с часовник с датник, с много по-висок рейтинг отколкото на леля`и - с часовник без абсолютно никакъв датник! Напливът от мераклии - все по посока на датника!
Някъде бях чел, че някои дати трябва да се съблюдават, като тия на лекарствените средства; обратното водело до уртикарии, световъртеж, сърбеж, а и други геомагнитни полови аномалии и по-безобидни цирози. Щях да забравя - днешната дата също трябва да се съблюдава - особено при въртенето на баницата - може да се падне Парата! В това нямане - кой ти я дава!
Има и дати, пораждащи съмнение: като рождената дата на моя колежка; ако допуснем, че е вярна, ще рече, че малко преди да пръкне на този грешен свят, вече е свирила във фанфарната музика на Девическата гимназия, надянала до лактите дълги, бели, памучни ръкавици.
Да не говорим за някои адски машини, задействали неподходящо:
Познат шегаджия, уж на шега заложил мини-адска машинка в тортата на юбилейната си тъща; невинно нагласил датника за кулминацията по честването`и - с полагащите се фойерверки и прочиета; нещо се разминали идеята с резултата - та се наложило да се облизват взаимно с балдъзката, навъртаща се случайно и неглиже в района. Намесили се и други персони, та станала една...
Около всяка Нова година ставам един тих и сантиментален, малко нещо - тъжен. Вирус ще е някакъв. Мировата скръб ме възсяда, пришпорва всичките ми жалки килограми и помисли разюздани, галопира ретроспективно и респективно по белите полета, петна и лекета на творческите ми въжделения и страстите человечески; спъва се о непризнати грехове, хързаля се по затлачените. Да не си кривя душата, има и калдъръми, тук-таме с жълти павенца и килимени пътечки. Вирусът му неден, долен, неидентифициран, некласифициран, че и мнителен. Гледа да ме изкара - все аз виновната страна, все за нещо и някому уж съм дължал внимание и извинение. И което е най-лошото - в това си състояние, съвсем нямам щение за дигане на чаши и прочие наздравици. Неприлична ситуация!
През това време - цялото прогресивно човечество трескаво се готви за Новогодишната нощ, която обикновено трае три дни и три нощи, а за по-талантливите - и много повече. След което - още толкова дни и нощи реанимира и си ближе раните. Същото това прогресивно човечество се е запасило за тази Новогодишна нощ, сякаш е дошъл свършекът на Света (според многобройни прогнози на врачки, квачки, дизайнери, близайнери и тем подобни и безподобни шмекери), с питиета според културата на алкохолизма си, според кесията, че и според компанията и мезето. Знаем: в една добра компания, всеки взема другия на мезе, или обобщено: Добрата компания - е най-доброто мезе!
Не ни е работа да надничаме в канчето на ближните, независимо от стария или от новия набор са; тяхна работа си е и исконно право, с какво и с кого ще се чукат в Новогодишната нощ, нощи и денонощия. Ние също си имаме с какво и с кого - да сме живи и здрави! На пук на световната и междузвездна завист и мръсота!
Неприятно е, че се подвеждам по стария български обичай, на Новогодишната софра да мисля за работа и то, за несвършената. Затова понапрайвам по нещо ново, за кадем, както лозарят подрязва лоза на Зарезан. Откак се почувствах художник, си съчиних тази традиция, увличах се и има Нови години, когато съм завършвал цяла картина.
Тази година /Защо ли?/, вместо към четката, посегнах към пишещата машинка.
Зад гърба ми, в камината, голям четиритактов чукан меко пърпори на праз(нич)ни обороти. Ако имах огледало за обратно виждане, щях да отбележа - колко екологично чисто протича бурният окислителен процес, наречен Горене. Какви сини езичета-пламъчета фъшкат из невидими дюзички, хармонират се според Теорията за горене на газовете в интимна среда; пошляпват нестинарски върху жаравата, онаследена от предния пън; дали не припират да бодна шишче за термична кулинарна обработка... Има време! По-кротко!
Седнал съм на маминия виенски стол - единствен оцелял от холната`и гарнитура; служил във всичките ми ателиета, не малко на брой; оплескан с престижните холандски бои Таленс; очукан и дозачукван с разни чешити гвоздеи; та и скрепен с една - трофейна супер-скоба, вместо шина за счупен крак, с едва видима емблемичка на Мерцедес.
Столът ми е мил, набор ми е,тъпкан със сантименти. През Войната е служил, зачислен ми, като танк, като подводница, като всъдеход-амфибия, отчасти и като летяща крепост. Стрелял съм едновременно и с четиритях му крака... пардон - цеви, като зенитно оръдие, по вражеските самолети и винаги съм уцелвал! Охлузен е колкото мен и има придобивка - агнешка кожа, според ишиаса ми, който само чака малко да се разсея, мръдна неправомерно и ме скепцва с ръждивия си, нажежен керпеден под лявото бедро. За да стихне болката - вдясно е раклата: два персона дълга, два - широка; многоцелева (с декоративни функции, складова база, брачно ложе, за размисъл и дрямка, както и за скимтене, стонове и вопли - според същия този ишиас), всеотдайна, готова винаги да те приюти, приласкае и обезболи; да ти тушира проблемите.
Вляво е основният интериор, невидим в момента, преграден със замръзналия на кокал юргански чаршаф; току що внесен с мисията да освежи, овлажни, ако се напъне и да озонира - съхнейки, творческия ми въздух; а и да ме уедини от суетнята около вкусотиите, полагащи се за Първия календарен ден и месец,`е - не особено сполучливо!
Между мене и прозореца е курдисана Ериката, на която тракам в момента, върху куцата масичка от лятната кухня - дворна мебел, за мелене на домати и други, мобилизирана за случая, а и да не се шляе и разхайтва през зимния сезон; да натрупа малко активи - няма да и са излишни при тази безработица. Покрита е със смущаващо луксозна, за персоната`и, ленена покривка - да не се отбелязват пряко явните престаравания на внуците ми, разработващи новите си ножове, посредством тънкостите на овчарската резба.
Куцата масичка е подпряна с две коли от неблагонадежден правописен речник, с тайната надежда - да не куцам поне в правописно отношение!?
Друга купчина, по-правописни речници, се рее по раклата,в компанията на комплект очила - за различни дължини, четива и... брифинги (Суета!).
Въобще няма да споменавам за задръстения от честитки и благопожелания телефон, както и за недоумението Ви - на невероятно колко много места, едновременно, могат да бъдат проснати само(!)три броя блажено мъркащи котки.
Прозорецът! Оставих го за накрая на минитворческата ми обстановка - за десерт! Истински прозорец към Света! Свят - такъв, какъвто би ми се искал да бъде: блестящо блещукащ и непорочно-бял. Новогодишният сняг е затиснал цялата грозота на разкапания,отиващ си век; а новият, идващ - като коледна елха, със шушулките на мечтите ни, стъклените гирлянди на неизживяните ни сънища, арабеските на несънуваните ни изживявания и филиграните на нови срещи; скрежасали тръпки и пируетите на ледени искрици Надежди... Бял екран, проектиращ всичко препускащо из подредения хаос на химиите в мисловните ми процеси!
Изглежда се увличам! Едно сиво, антилирично настроено човече, много познато; от онези, дето се грижат да не предозирам емоции,държат ме за крачола - да не би да хвръкна към синевата; шляят се насам-натам по вдъхновеното ми чело; ме почуква отрезвително с кокалчето на свития си показалец, по терена отреден за евентуални рогца: Къде бе, бако?! - вика - Къде виждаш такъв прозорец? С толкова функции и много декор! Най-обикновена дограма! Прави ти я Данчо Цонев от Ширпотребата на "Бор". Две трети от ширината и една втора от височината на северозападната стена; двоен, с три отвесни крила, без шпроси. Турил си помежду кожичките на две козленца, да не ти духа на ишиаса. А отвън - най-обикновен, редови зимен ден; валяло е цяла нощ, няма ги дори следите на зайците - рецидивисти, дошли да доогризят корите на ябълките. Няма го дори и везмото на Сприхавата сврака Николина, забравила да ти каже поне едно: "Ч-ррр, Н-ррр, Г-ррр!"
Ясно! Спирам! Затисне ли те, като... зъбобол,такова - антилирично; от тези, дето навремето измислиха сивия поток и прочие - време е за домашните задължения! За момента те са: да почетем подобавъчно Новата - 2000-та година! Да завъртим баницата! Да видим - какъв ще ни е късметът! Дано да не е пак Лозето! Голямо копане ще ни чака! Ще разбутваме парчета, докато ни се падне нещо свястно! Имаме по половин баница за корекции. Децата и внуците,тази Нова година, ни изоставиха сами - Дядо и Баба! Захитряха!
Да са, а и да сме - живи и здрави! Всички!

*****

Уточнение: Дни след Новата, 2000-та година,след написване на горния текст, настъпиха сериозни размествания, уволнения и нови назначения, на територията на интимния ми творчески интериор - както, впрочем, се практикува във всяко уважаващо себе си ведомство, около Първо число на годината.
Сега, като анализирам настъпилите промени,си давам сметка,че това, навярно, се е наложило във връзка със започващите преговори за присъединяването ни към структорите на Евросъюза и НАТО, налагащи драстични мерки към някои остарели технологии, вкоренени в ежедневната ми творческа и други практики.
Разбира се, всичко това стана с безкористната помощ на братските ни Съединени щати; в смисъл - братът на съпругата ми - Л.Р., който през последните тридесет и две години, все забравя да се завърне за постоянно в Родината си; идва си за кратко; все бърза - неотложни дела; прави ни по някое солидно финансово подпиране - за насъщния, та по-леко да понесем отсъствието му. Тази Нова година решил да ни компютъризира... и оттам тръгнаха драстичните мерки, които предприех.
Какво по-точно стана на практика!
Първо: пенсионирах Ериката! Сложих я в калъфа - може да потрябва, ако решат да ми правят Музей,Галерия или Мемориал,скромно казано.
Второ: Куцата масичка докуцука до лява поция,заедно с двете к`оли от неблагонадеждния правописен речник; пое товара на скенера и принтера и една камара помощни материали и консумативи.
Трето: От мазата изпълзя едно наследствено бюро, доволно широко, с две странични крила, ролетка и цял набор чекмеджета; пое основната част на компютъра - Ай Би Ем, монитора, клавиатурата и... мишката, разбира се, къде без нея.
Четвърто: Наложи се да бъдат уволнени два броя кресла; хайде-де, няма да ми се заседяват посетители, я!
Междувременно, замръзналият на кокал юргански чаршаф и още цяла сюрия подобни, бяха изсъхнали, овлажнили, озонирали и прочие, въздуха.
Та, каквото можем - правим, по посока на новите технологии, ноу-хаута и модернизации разни!
- Здравей, Европа! Запри за малко, белким те застигнем, че солук не ни остана...

*****

Зад гърба ми камината меко пърпори.
Компютърът мърка.
Прозорецът държи на дистанция синьо-бялата зима и захлупеното`и небе. По диагонала му - черният котак, подобно някоя росомаха, пори снега...

Велимир Петров