автор: Vesan

Насред София се вдига
палат ясен, блок прекрасен.
Челото му волно стига
облаците неподвластни,
гордо се сред тях синее.
Снагата му се белее
чиста като пресно млеко,
с куп прозорци. Отдалеко
слънцето се в тях оглежда
и се кипри, и нарежда;
- Мой палате, кой те прати
с толкоз хубост на земята?
А палата отговаря;-
Млади, учени шапкари
ме строиха, ме градиха
и със хубост ме дариха.
Но не щеш ли, страшно става,
луда хала се задава,
многоглава, многоглътна,
блока иска тя да гътне.
Не ми било луда хала,
а комисия тръгнала
да приема блока, знай се
с протокол и акт шес`найсе.
Насъбраха се юнаци
все с фуражки, не с калпаци,
халата да укротяват...
Трябва блок да се предава!
Юнак първи носи вино
отлежало сто години.
Втори тича със уиски,
да почерпи и той иска.
Третият пък кара "Лада",
там с комисията сядат
и потеглят, в ресторанта
ще обядват на аванта.
И четвърти, че и пети,
все чевръсти, все напети,
вадят сгънати каймета,
че комисията смета;
ще ли блока е приет.
Тъй изнизаха се дните
в битки люти, страховити,
без пощада, без умора...
Най-накрая с триста зора
бе приет и този блок,
без отбивки, точно в срок.