Мое слънчице мъдро,хайде да не порасваме.
.Има още толкова приказки неизбродени.
Не са ни уболи всички розови храсти.
Рано е още да си превързваме спомените.
Рано е още вълците да са кръвожадни.
Хайде да не порасваме - с усмивка ще ги разнежим.
Не са толкова лоши ,просто са много гладни.
Съвсем като теб - когато ябълка режеш...
Хайде да не порасваме,мое невинно момиче.
Свий си капризно устните,разлюлей си косата!
Онази ограда ни мами да се затичаме.
Ще я прескочим - ще те държа за ръката!
Само да не порасваме и когато ръката ти пусна.
Притъмнявам от страх,но ще я пусна,защото -
зная по себе си:ще ти трябват свободни устни
и свободни ръце - за да обичаш живота.