Мълча, защо пред теб да крия,
че някакъв товар от мен
се смъкна като колело от шия
и пак е някак светъл моят ден.
Ще се оттърся, може би е рано
да свирят радостни фанфари.
Дано да те забравя само!
Но как, сред спомените стари?
Надявам се да сме наясно,
пред нас не виждам перспектива.
Не ме поставяй ти на тясно
и толкоз злобна не бъди, не ти отива.
Все пак, да те изпратя малко?