автор: Mandaluga

В отчаяна надежда търся нея
и всяко ъгълче преравям,
но я няма, няма я.

Домът ми е малък
и това, което веднъж си отиде, загубено е завинаги.

Но огромен е твоят палат, Господи,
и копнежът ми по нея ме води при тебе.

Стоя под златния покров на Твоите вечерни небеса
и отправям жаден поглед към лицето Ти.

Стигнах до ръба на вечността, където нищо не се губи -
нито надежда, нито щастие, нито лице, видяно през сълзи.

О, в този океан потапям живота си празен,
в най-дълбока пълнота го запращам.
Поне веднъж да се докосна до сладост забравена
в огромната вселенска необятност.