автор: sylvia_doncheva

Излязох на балкона да изпуша една. Лъхна ме жегата като от фурна и затворих очи, докато запаля, защото имах чувството, че пламъкът ще ме изгори - през очите, та чак до вътрешностите. По разни места телесни вече избиха капки пот. Приблизах устни и филтърът се залепи в тях. Отворих очи и издишах. По терасите на блока отсреща бяха накачулени разни пердета, одеяла, чаршафи и всевъзможни парцали, за да предпазват от непоносимата жега. Навън не се виждаше нито човек, нито куче. Всяка жива твар, освен двете дървета, се беше скрила някъде от тия нетипични и непоносими за тия географски ширини жеги.
Поредно издишане, сякаш се дехидратирам съвсем с него. Тогава някакво движение привлече погледа ми в блока отстрани на моя / тоя отсреща е като циганска сергия и е невисок и дълъг, а страничният блок е много висок, той е соц небостъргач, населен с военни и съпругите, и децата им/. Една дебела жена, вероятно жена на дебел военен, ако не дебел - може би нисък...... / винаги ми е приятно да си представям половинките на разни непознати хора, това ми е вид игра/, облечена в нещо като 3/4 анцуго-панталон и широка фланелка - и двете в цвят беж, или така нареченото каки, достатъчно омачкани и действащи домашно, боядисваше дограмата на прозореца. Явно мъжът й не беше с много висок чин или пък не искаше да го парадира, понеже - тия с високите чинове и по-богатите в блока си бяха сложили алуминиева или PVC дограма / аз разлика между тия двете като страничен зрител не правя/. Споменах ли, че етажът беше 5-ти? А нали вече казах, че едва се дишаше и всички живи твари, поне нормалните се бяха скрили поне преди няколко часа.
Дръпнах с всичка сила от цигарата, за да се убедя, че очите ми не ме лъжат вследствие на жегата. На няколко пъти тя не можа да се качи на прозореца - или заради дебелината си или заради жегата.
Бежовата жена най-накрая стъпи на перваза, с едната си дебела ръчица се държеше, а с другата - търкаше с четката нагоре-надолу блажна боя по външната страна на рамката.
Колкото и да не ми се вярваше - бежовата дебела жена си боядисваше прозорците в тая безумна жега, а аз пушех цигара и не можех да допусна, че филмът беше вече започнал. Мъжът на главната героиня беше вероятно дебел военен, а може би нисък, възможно е също нисък и дебел или пък слабичък, но мълчалив.
Челото и горната ми устна бяха потни, избърсах ги с опакото на ръката си. Дръпнах за пореден път. Дебелата жена в бежово се протегна за пореден път с дебелата си мъничка ръчица, като се повдигна на дебелите си крачка и падна.
Споменах ли, че етажът беше 5-ти? А казват пет-късмет…
Отвътре се показа една по-млада и небежова жена и започна да вика и да маха с ръце. Навън нямаше никой. Дърветата не помръдваха, жегата беше непоносима. И бежовата жена не помръдваше. Падна за 2 секунди, а вече не беше бежова.
Фасът опари пръстите ми. Филмът свърши. Жегата не. Потта се стичаше по челото и гърба ми. Обърсах горната си устна с опакото на лявата ръка и се прибрах в стаята, където температурата беше няколко градуса по-ниска, но по-поносима. Слушам "Жега в Канзас". Няма такова парче.
Дали мъжът на главната героиня беше дебел военен, а може би нисък, възможно е също нисък и дебел или пък слабичък, но мълчалив, шкембест камуфлажко - бъбрив, но плешив.....вече нямаше значение - остана без героиня, но с половин боядисана дограма.