автор: amebcho

Вечерта се върна и захвърли кожата си на леглото. Така го учеха като малък - дрехата е кожата на човека, а отдолу прозира душата му. Почувства се странно и неловко, когато отиде по боксерки до банята и пусна душа. Остана съвсем гол. Чиста консистенция на човек, обляна от топлата вълна на спомена.
Беше я видял тази сутрин в рейса. Един ангел в човешки вид.

Заговори я неумело с изтръпналия си език и си поговориха за вечността.

После тя се върна в рая...

А той остана тук. Със своето очакване...

На другия ден сложи новата си кожа. И тръгна да търси.
Ангели...

Изчезващия вид хора.

Откри 157 наркомана на хероин. Другите не успя да преброи.

Запозна се с хиляда и петстотин недоволни пенсионерки и с още толкова безработни майки.

Върна се без да е срещнал нито един ангел и смени кожата си отново. За да остане чист.

На следващия ден продължи.

Дали ще открие някой като нея...?...