автор: tsveti

„Ще я изненадам, от толкова време за пръв път да свърша по-рано, ееех, не е ли тоя сакат крак само, за тебе литвам, душке ... една усмивка твоя ни дели, любов...
Ейй, ще взема на някой да му я изпея тая песничка, може и някой лев да изкарам, ми какво, не е чак толкова лоша, верно, не съм Челентано, ама кво знаят тия за българския лъв, ехее, във футбола не ми провървя, ма може пък мама за певец да ме е родила...
Една усмивка твоя ни дели, любов!
Една усмивка сааааааамо
- Ей, Мите, как си бе, приятелю? Как така си подранил днеска, а? Я ела да пийнем по нещо, а?
- Айде някой друг път с удоволствие... ама... чакат ме сега, разбираш ли, от толкова време за пръв път да свърша по-рано... абе, искам да изненадам мойто момиче...
„Да бе да, разчекна се просто от чакане твойто момиче, ама много кофти сега точно да се прибереш, все пак - точен пич си…"
- Айде бе, само по едно малко да пийнем, откога не сме се виждали... Абе, как забравих, ти разбра ли с Матео какво стана, а?
- Не искам и да разбирам за тоя гад, извинявай, Лука, теб те уважавам, ама нали знаеш, приятелю, ... „ААААА, мамичко, помощ, болиииии, много боли, мамичко - освирепял двурог шиш кръстосва от кръста до мозъка, до най-малкото пръстче на крака и обратно, а в очите - фойерверки - светлини, знамена, хора - червено, златно... избухва ... отново и... отново нажежено - златисто до... бяло... и ... „Хубавата новина е, че ще можете отново да ходите - животът е пред вас, още сте млад, може пък и друго поприще освен футбола да откриете, нали знаете, понякога... така е в живота...". „Какво знаеш ти, младо, нахилено докторче за живота и кога си се кьоравил да си пишеш домашните на свещ щот майка ти е нямала пари да плати тока, че на третия ден след заплата е наебана, пребита и без пари, да може бащицата да черпи приятелите си в кръчмата... Че твойта майка надали е имала по-голямо притеснение от жилавите спагети на вечеря, ех, право си, докторче, нещата от живота...
- Абе, как да ти кажа, кофти е така да се говори, и никой много много не го обичаше, гадно копеленце беше, ама, има нещо, има някой отгоре - кола го блъсна, замалко да загине намясто, е, отърва кожата, ама парализиран е сега, в количка е, е това си е, казвам ти, има явно справедливост...
- Ква справедливост бе, на 25 години в количка... мамка му и справедливост!
- А тебе как те изрита, а? Е го, има някой отгоре и мисли!
- Абе... остави тия работи, верно, кофти беше, ама... бе, кво да ти кажа, я верно да пийнем по едно, а? Ама няма да се бавим много, става ли?
- Спокойно, приятел, знам кво е млада жена вкъщи…
"Заключено отвътре, какво става..."
- Мария, аз съм, пиленце - ама какво става, ще разбия проклетата врата, какво...
- Ах, заключила ли съм, ах, извинявай, скъпи...по навик, нали знаеш като съм самичка...
„Скъпи ...? Ама...какво... никога не си ме наричала така... и ... това халатче в 7 часа, мамка му, какво става, по дяволите..."
- Прибираш се по-рано днес, има ли нещо... а, колко тъжен изглеждаш, какво има?
- Ми, и аз това се чудя, мила, какво има, ... бързам да се прибера по-рано, ти - полугола, вратата заключена, странна миризма... парфюм ли е това някакъв...
- Ама защо така говориш, обиждаш ли ме...? Цял ден те чакам, за теб го купих това халатче, нищо, аааааааа, нищичко не разбираш...
- Ох, добре, добре де, не плачи, извинявай, ама че съм глупак, ела, миличко, да те гушна, не ми се сърди де, моля те, ела тук, ела да ти кажа нещо за халатчето...
„Виж ти, и леглото - разхвърляно..."
- А! Чу ли това - вратата - чу ли?
- Какво говориш, ела тук, скъпи, прегърни ме, или... не ме искаш...

„Скъпи, та скъпи, какво го е заповтаряла това, и как се изчерви като отключи, чисто гола под халатчето... и вратата... затръшна се веднага като отидохме в спалнята, оххххххх, и на някакъв скъпарски парфюм смърдеше..."
- Ей, барман, а сипи на Митето още едно!
- Ехее! Откога не сме се виждали, да му пийнем брато! И от мен да знаеш - на курва вяра да нямаш, а наздраве!
- Кви ги говориш, бе пич? Кви курви, бе?
- Абеее, сичките са курви, братче, само не им клякай! Пий на екс и да не ти пука!
- Ама ти, нещо ми намекваш ли, кво ми говориш, бе, простак!
- Я по-спокойно, бе момче, за една пачавра няма да ми срутиш бара, ей! Я дигай веднага масата, плащай амбалажа иии - да те няма! Айде! Живо!

- И все пак - хубави бяха, мамицата му мръсна...!
- Кои бе, пиянде? Хехе! Вижте го бе, къв е нещастен, на земи една цигара, айде, от мен да мине!
- А тая ракийка ще я пиете ли дето остана от момичето?
- Нема бе, спокойно, сипи си я в шишенцето! Само така, икономия му е майката, иначе как - да пилеем капката, ми утре като няма...на, е и малко биричка остана от Пешо, сипи и нея, не бой се!
- Еее! Добри хора сте вие...

„Хубави бяхте - косата й до дупето на гадната курва, и пищи и стене, не като да е с мен... и той - едър, силен, не сакатлък като мене, с едната ръка я държи под дупето, а косата й се вее из въздуха - кучко проклета! Събарям ги на земята и блъскам, и ритам, и мачкам...смазвам ги и двамата на кайма! Тая пък кръв откъде дойде, дето се бих с гадните говеда в кръчмата, и повръщано, и кръв, ега ти лайната!
Охх , мамицата му, кво сте се втренчили в мен бе, мръсници, толкова бира като изпие човек, нормално е да се оригне! А по живо, по здраво!"

"Още щом те видях те залюбиииииих"

„- Ей, кво става, бе, кво си се разциврила?
- Пребиха ме, чичко, пребиха мееееееее... една коричка хлебец не ти ли се намира, гладна съм като куче, чичоооооо...
- Къв чичо съм ти аз, ма? И кво се оплакваш, това си заслужила като лягаш с всички, а мъжа ти заминал пари да изкара, еееееее, това сте всичките, до една сте такива, кучки проклети!
- Простак! Ти ли ще ме учиш, бе! Нали съм те видяла как ме зяпаш и как се пипаш ако изобщо нещо дигаш с толкова пиене!
- Абе кво те засяга тебе дигам ли не дигам ли, върви при мъжа си, извини му се, ей! Ама кво ти става, бе, не така, чакай, държа те, не падай, кажи сега, кво става?
- Нали ти казвам, бе, пиянде, умирам от глад, изгони ме, мръсника, на улицата ме изгони, жена му се прибра, за кво му е бременна циганка вкъщи... кучки сме ние, а? Ама като го надървите се кучките душите, гадове мръсни! Ох, умирам...
- Чакай, чакай сега, къде ще умираш, не може така... ти сега мляко трябва да пиеш, месо, ти майка ще ставаш, ей! Я се стегни!
- Ква майка от мене, бе, дай малко хлебец само, пък ще ходя при бабата да ми го махне утре, то... даже и бащата не знам кой е...
- Виж какво, момиче, сега ще те нахраня, ще те сложа да си легнеш, всичко ще направя, ама повече такива приказки да не съм чул, разбра ли? Ясно?
- Лесно ти е на тебе, само малко пиене да намериш - морето ти е до колене, ми аз как без мъж да раждам, бе, чичо?
- А стига вече с тоя чичо де, айде яж сега, не приказвай, ще го измислим някакси, не бой се!"

-Еееееее, много ми е добра булката, близначета ми роди, ама пусто пиене, като ми го иска душата...
- А хубаво е кат се прибера и си спинкат чистички в легълцата, и мирише на млекце, топличко, ееех!
- Ама тя е много мъдра ти казвам! Забележки не прави, а ми сваля вонящите дрехи, натиква ме в банята, нахранва ме... ама с тия тъжни очи като ме гледа... а за последно, дай една цигара, момче, аз от утре и пиене, и пушене, сичко спирам, а нека вали, нека трещи, аз ше си плякам в локвите, ехееееее!
- Баща съм вече, ехеее!
- Няма нищо по-хубаво от лошото времеееееее!