автор: tsveti

- Няма нищо по-хубаво от лошото времеее! Ей, момче, много хубаво вали, а, кво ша кайш! Ехехеееееее!
Вали, валииии... А така! Да гърми, да вали! Няма нищо по-хубаво от лошото времеее - овехтяло сако се мята веселяшки около мършавото тяло, настръхнали сиво-синкави косми около шията и деколтето пресрещат мъжки дъждовните капки, твърде широки и дълги крачоли извиват тромави несъразмерни пируети в локвите - Еехх, ше се кара пак булката, ама кво да се прай, за малко седнах, пък се разприказвах, а и биричка имаше... а е много свястна, ше знайш, това жените са по-мъдри от нас, момче! - подгизнал ръкав, по който мазни петънца греят като слънца на светлината на уличните лампи, се издига по посока рамото на младежа и дълги възкриви пръсти потупват неопределено във въздуха...
"Още щом те видях те залюбиииииих..."
- Е го е, глей сега, почнах кат футболист, завърших кат музикант, още ме вика треньора, без мене не можели, и му викам- земи млади момчета бе човек, а той - не не не, дума да не става, без тебе накъде!
"Браво, шампионе!
Браво, шампионе!
Разбий ги!
Разбий ги!
Разбий ги! - обезумялата публика реве от възторг, а после го носи на ръце и го подхвърля високо след третия победен гол.
- Урааааа! ЦСКА! ЦСКА! - и ресторанти, и лъскави певици му сядат в скута и пърхат ли пърхат тежки мигли, а сърцето му - меко откъм женската част, блъска ли блъска - да изхвръкне горкото, да подращят малко по него ако може тия пухкави проклети мигли, еееех що премии хвърли по тях, ама нали не си знаеше парите, с шепи ги пилееше, и приятели имаше много - народ, жени - мравуняк...
- Еей! Аз съм с ботуши, бе, урааааа! Ще си плякам по локвите колкот си искам - огромните ботуши скачат смело в локвите и пенести кални езици опасват смешното малко човече с тъничка детска шийка надиплена в мрежести пластове бръчки.

"Още щом те видях те залюбиииииих
Мария, Мария, Мариииииияааааааа...
(… на всички мъже...)"

- Марияаааааа! Марияааааааа!
- Животеца ми изпи, мръсна кучко... -косматите пръсти треперливо насочват шише от минерална вода с неопределено съдържание към издължени в тръбичка тънички посинели устни, които шумно сръбват и примляскват.
„Хей, какво, защо лежиш тука, бе момиче, ехооо, лелеee, сега вече сгазих лука, стана тя каквато стана, май не диша, пребили са я, мръсниците, лелеее! Е хубава работа, това ли ми беше гурбета - да се замеся сега пък в съдебни истории... на Дева Мария прилича, красиво дете, спаси я, Богородице... ама я аз да се омитам по-добре да не ме надушат ченгетата...айде, а да те завия поне… мамма миа! Съвършено голо дете! Ха! Ти гледаш, пиленце! Ха! Жива си значи, хубавице! ама не ме гледай така, не съм те подредил аз, не гледай така, оххх, божеее, явно и тука си оплескал нещата, що така ни подреждаш, бе Господи, айде, добре, белята си навличам с това момиче, ама какво да се прави, някой ще трябва все пак да ти свърши мръсната работа, католик ли, православен ли, се такива ги вършиш, нали тоя Матео с името на апостола уж, ме изрита та в жив труп ме превърна гадината, а всеки ден свещи ти пали, ех, погледни я, Господи, трепери, душица, бори се, спасявам я, мрази ме, ще ме урочаса с тия дяволски очища, и плаче ли плаче, горкото, удавям се в тия сълзи, ей! Глупаче, поспри малко бе, не драскай така, очите ми ще издереш, махаме се оттука, на едно много хубаво място отиваме, чуй, чуй, приказка ще ти разкажа, хайде, поеми дъх, а така...
Такаааа, сега да се изкъпем, ама са те подредили, цялата синя... Ех, и дрехи нямаш, освен старата ми риза за пижама, на, пийни чайче сега, всичко е наред, всичко е наред, на сигурно място си, не бой се... Сега пък какво, не се излагай, моля те, не съм мазен поп да ми целуваш ръцете... стига де, и стига вече с тия сълзи... айде, спинкай момиченце, спинкай, всичко е наред..."
- Да слушаш жена си, момче! По-мъдри са от нас...Е, мойта булка, близнаци имам! - всмуква измореното хоботче глътка от мътната течност.
- Ама ти ли си майстора?
- Еееее, надявам се...
"Още щом те видях те залюбиииииих"
Мария, Мария, Мариииииияааааааа...
- И хамалин, и пиколо, разносвач на пици, пекар на пици, цветар, чистач... какво ли не съм бил в пустата Италия, като ме осакати оная гадина и спрях да играя... и се не можех пусто пари за билет да събера, та и майка чужди погребаха...
"- Мария, събрах парите, пиленце, тръгваме утре, миличка!
- Съжалявам за майка ти, много съжалявам - сгушва се на гърдите му, целува го нежно.
- Ама ти, ама ти, ти проговори, душке! - бумтят треперещите пръсти- Да вървим да празнуваме, да пируваме...
Майко нещастна, в лош час заченала, неблагодарно копеле кърмила, не дойде очите ти да затвори...
Ама нейните пък как греят с диамантеното колие и коженото палто... и тоя гърлен провлечен глас, мед кипи в набъбналите вени..."

***

Следва