автор: phifo

С резени диня, с парчета от лято в ръцете си,
те вървят през пазара като шарени пръски в тълпата.
И понякога спират, отхапват от сочния изгрев,
а после е толкова смешно и хубаво да се целуват.
Младостта им отива като сламена шапка на бостанско плашило.
Тя ще е утре жена, а и той почти е мъжествен.
Впиват лепкави устни, и захарно лепнат ръцете им,
и не виждат наоколо,само слънце в очите им блесва.
Мъжете ги гледат, вдигат вежди и си кимат за нещо.
А жените крият усмивки във шепи, крадешком ги поглеждат,
и в очите им има шега, но се вмъква и споменът
за безсънните нощи, за леглата си, мокри от пот и желание.
В този огън те са горяли много лета, и как са изгаряли
сред чаршафи, навити и сритани - въжета от страсти!
Ала знаят сега, че никога така не са ги целували,
а и утре няма да бъдат - занапред само слънце стопено.

Продавачките се забравят, мухите пируват по стоката.
Момчето с момичето вече отдавна са минали.
Но жените поглеждат нататък с очи, потъмнели от влага.
Утешават се: "Лято е, лято е! Боже, какво е горещо!"