автор: Janette

За всеки път, когато се сбогувам
с това, което ме създаде и вдъхнови ме
света такъв да нарисувам.
За всеки кът, където
обичта и топлината кротко дишат
и с непринудена усмивка във неволите надничат.
За всяко мъничко несъваршенство
и случките тъй наши,
които живи спомените нижат,
и скритите вълшебства на заровени богатства-
навън за мене те се грижат.
За тази раздяла, която
пак във два различни свята ще ни прати,
за да съградим един-
с душите по-богати!