автор: miglena

Всяка роза превръща се в пепел.
Всеки сън е искрица в нощта.
Всеки взор врата е към друг свят.
Всеки допир поражда тъга.
Всяка дума е сянка безплътна.
Пепел е съдбата на всяка мечта.
Но от пепел с любов никне роза:
в очите, в ръцете, в мойта душа.
И няма земна и неземна сила,
която би могла да спре този

ВЪЛШЕБЕН РИТУАЛ

Изливам душата си в купчинка листа.
И какво да правя после с тях?
Мога ли в книга да им дам живот?
Оживяват ли във нет-виртуалността?
Или да ги предам на огъня на вечността.
... Един продава своята душа.
Как, питам се, като не я притежава?
Друг я губи, без всъщност да знае
къде е тя, какво е и чия е.
Когато откривам своята душа
или тя ме открива, знам ли,
някак си се случва дух и тяло
да се сливат в божествено едно.
Душата идва от нищото, но е
всичко, когато я усещам в себе си.
Настръхнала. Тръпнеща.
Огън и лед ме изгарят.
Желание ме изпепелява.
Пустотата ме разкъсва .
Нежността ме разпръсква.
На милиарди парченца.
...И няма нужда от въпроси.
Отговорите звучат безмълвно в
моята безсмъртна

ДУША

Когато ти гориш със огъня на слънцето
и се чувстваш като тръпнещ пламък,
можеш да разпалваш сребърна жарава и
да светиш в моята лъчиста душа.
Когато аз разказвам за небивали неща
и пътуваме из необятността на любовта,
можем да открием в себе си всички
съкровени тайни на сътворението на света.
Когато ние се потапяме в океана на
безмълвно слети погледи и ръцете ни
преплетени описват блестяща красота е
възможно да сътворим всякакви чудеса:
например пламтяща

ОГНЕНА ВОДА

В живота търся романтика.
Умирам от любов за романтика.
Работя и творя за романтика.
Създавам навсякъде романтика.
Романтиката е подарък за душата.
Романтиката е абсурдна утопия.
Романтиката е пъстроцветна картина.
Романтиката е песен без слова.
Романтиката е вяра и щастие.
Вдъхновението е романтика от вечността.
Опасенията са романтика от деня.
Вихърът е романтика от върхарите.
Трепетите са романтика от вселената.
Свободата е романтика от хаоса.
С нежност и доброта живея в

РОМАНТИКА