автор: petinka

По линиите пъстри на ръцете ми
чета живот, изпълнен с правила.
Поела съм по пътя на съдбата си
и може би не ще я променя...

В нея бури има като във тихо езеро,
по върховете снежни вятър вие,
разлистват се листо подир листо,
а красотата своите венци си вие...

Песента й е започната и ще я пея,
дори да има земетръси в дълбини.
И мисля: струва си да го живея - Живота,
до където Господ Бог ми отреди.