автор: puhchence

Беше не много отдавна
когато едно момче ръка реши да ми подаде
той беше хубав, мил, чаровен и с улепителна усмивка.
Това момче реши да ми подари Слънцето.
"Слънце ли?Защо ми е?" попитах учудено аз
"Та нали имам теб да ме грееш и топлиш, ти си моето слънце"
Но той каза "Не, не аз искам да ти подаря Слънцето,
защото да мога само аз да те виждам с неговото сияние"
Това момче и до днес в моите тъжни спомени стой,
стой и ми напомня че има и хубави неща в живота,
Това беше моето момче!