автор: kamik

        "От стихоплетства и стихокървене
        умряха дветe птичета в очите ми"
     Божидар Тодоров

Бивши небета по никое време кървят.
И аз криволича към своя залез по пладне.
Късните съвести - вече не искат да спят -
искат да гледат ще стана... или ще падна...
Добре е, че спиш - трябва да бъда сама -
така се разказвам, не просто ти гладя ризите...
А в огледалото - помътнялата синева
съвсем се избистря, защото си... толкова близо...
Защото е първият, но и последният ден
да те обичам. И птиците имат причина
да са объркани. И се прицелват в мен.
И пикират в очите ми - сякаш са им родина...
Сякаш се връщат по уморения път,
с бели крила - от чужди нощи осаждени...
Само не зная... за да живеят или... да умрат.

Ще почакам да се събудиш, за да ми кажеш.