автор: Sladkata_Rosi

Началото изгуби се във края.
Докосването вече е илюзия.
Във силата на бъдещето вярваме.
Живеем ден за ден,
но Утре.
Вървим напред,
пресилено увиснали
и капем върху тротоара
със презрение.
Гневливо бедни,
скромно неизписани.
Предишно влюбени
във своите творения.
Очите се наситиха на странници.
Различните са вече много повече...

Усмивките
са признак на учтивост.
Но само в огледалото сме истински.