автор: Shona

Лошият човек, който ви прережда в магазина или ви псува от автомобила си със сигурност е бил малък проклетник, с щръкнала коса на темето, който е удрял по-слабите от него.
Подлецът, който обработва шефа ви срещу вас е бил една подла малка твар, издаваща приятелчетата, които пушат в тоалетната в ранна възраст. "Портата" на класа. Зрелият комплексар, който от страх да не бъде унижен, не приема поканата ви за среща е бил едно нещастно дете с комплекси. Майка му го е удряла при всяка грешка, от което грешките не са намалявали. То е расло тъжно с ясното съзнание, че не го бива за нищо.
Аз бях дете със затруднено общуване. Припотявах се и се изчервявах при всяка среща с приятен, неприятен, познат или непознат човек, който има отношение към мен. Който ме гледа и "вижда". Сега съм малко над 30 и все още съм така. Връстничките ми искаха да станат коя звезда в естрадата, коя актриса. На мен единственото ми желание от малка е било да стана невидима. Сега знам, че това няма как на практика да стане и използвам фон дьо тен, черни очила и обличам възможно най-незабележимите дрехи. Природата обаче обича да се гаври. И го прави само с хората, кучката. Понеже няма никаква логика в "очовечаването" на маймуната, остава единствената причина за пръкването ни да е тази. Някой трябва да бъде осмян и унижен за да е изпъкне съвършенството на останалите създания. На октоподите и калканите е подарена мимикрия, хиляди пълзящи приемат формата на листа и клечки, само с нас - висшите и недостижимите се провежда нечовешки експеримент. Нечовешки ли казах? Типично човешко е да поставиш някой в неподходящи условия и да му гледаш сеира. Като оня Прокруст, дето ги дърпал и кълцал.
Към мен природата е направила невероятен "реверанс". Толкова е просто и лесно - понеже искам да съм невидима съм "помилвана" с невероятна червена коса, съзвездие лунички, и страхотен бюст.
Здравейте! Казвам се Шона и моля ви, не ме гледайте така …
На 10 си мислиш, че всичко е пред теб, на 20 - че това е "всичкото" и друго не ти трябва, на 30, че още нищо не си видял и не знаеш. Изведнъж се почувстваш толкова безпомощен и загубен. Точно колкото си. Това означава само едно - остаряваш без да си пораснал. Това сме хората - или деца или старци. Средата ни се губи някъде из купищата грешки и неуспехи. Успехите винаги са за другите. Нали така?