Решил днес бай Коле
рейса да фани, у града да иде.
Стъкмил се,
зализал остатъцити от пирчема,
мушнал няколко гроша
и поел на път.
Там кът слязъл у чуду съ видел...
Ръце голи голенички,
Некои дами съвсем по гърдички.
Крака бели и боси.
Дълги фусти кой ли да носи?
Покри си очите бай Коле.
Мрънка и гледа надоле.
Мале, добре, че Марийка
остана на село с комшийка.
Бърза бай Коле при внука
да остави там неколко лука,
торбица с малко пиперки
и една-две шепи джумерки.
Звъни и врата му отваря
по хавлийка девойка напета.
От цигара пепел събаря.
Търка снага у тапета.
Метна бай Коле торбите.
Хукна бегом по стълбите.
Рейса да хвани за село,
че го е Дяволче превзело.