автор: miglena

Грейпфруктов полумесец е хоризонтът ...
Захапваш го със сластните устни на желанието
да проникнеш между влажните власинки
на вероятностните случвания.
И ти е горчиво
и стипчиво
от набъбващите зърна на небосклона,
извил шия в илюзорно близка дъголъчистост.
И е празна дланта
и ожулена
до рембрандово розово кожата
от съзнанието, че твоите приказки
започват там,
където свършват историите,
подвластни на подреждащия хаоса разум.
И пулсира
и туптящо вибрира
поредната свръхнова в слабините
на кармичните ти обречености.
И ти иде
да привържеш
пъпните върви на всичките ти
неродени деца към колелото на самсара
и да полетиш на това хвърчило
с еднопосочен билет
към
истинския себе си,
в екстаз с истинската ти любов,
захапала цялата горчивина
на недостижимите хоризонти
и заспала омагьосан сън в очакване
да я обладаеш, за да изгубите
всичките си права на прераждане.