Предишен епизод
По пътя си, посвирвайки, търсейки Елексир от Вампирки, младият юнак спря уморен крак в крайпътна кръчма атлетична, на градина прилична. Седна под лозата, опита от вината да разведри душата.
Ненадейно една, Светла Вещица пред него възникна, леко се усмихна.
- О, Вещице всевеща, не бъди към мен зловеща, дай ми от Вампирки цяр, ще те наградя кат цар.
- Не, на Вампирка не можеш пряко да помогнеш, каза Светлата Вещица отпивайки глътка Сунгурларски мискет, реколта втората година от седмата олимпиада. - Все пак предпочитам Мелнишко, реколта 205 година от сътворението на Града, отсече тя.
Младежът я гледаше с надежда и недоверие:
- Защо да й помагам? Пак ли да пие кръвта ми?!
- Трябва да й помогнеш, ако искаш на себе си да помогнеш, трябва да я освободиш, ако искаш да се освободиш. Жилото й преди всичко на нея й пречи.
- И теб ли се е опитала да ужили?
- Не може, имам си защита.
- Като Рицарите ли?
- Рицарите си измислят Светлата Дама и се крият зад нея. Това им е всичкият секрет. Но се боят да погледнат Вампирка в очите.
- А ти не се ли боиш?
- Тя има вътре в себе си извор на тъмна светлина. Жилото й не е опасно, той извора й тика жаждата.
- И ти се опита да пресушиш извора?!
- Изворите на тъмна светлина не се пресушават. Трябва да ги обърнеш на извори на бяла светлина.
- Ти обърна ли го?
- Опитах, но не ми стигат силите да го отключа. А магьосницата сега е в храма на Девствената за преобръщане. Тя би могла...
- А твоят черен извор?
- Браво! Досети се, че Вещите са били някога и Вампири. На мен Магьосницата ми помогна.
- Нали разправят, че Белият Маг сам си е обърнал извора.
- Намери го и го попитай. И при него е имало черен взрив.
- А рицарят ми каза, че имат тайни оръжия...
- Трънки, дренки, бели сенки. Ползуват Светлата Дама като щит, а после пак я натикват в ъгъла. Истинските оръжия ги коват маговете, а чаровниците ги каляват.
- Та казваш да потъся...
- Няма да търсиш нищо! Нека краката ти те водят, а той, пътят ти, ще те намери.
140806
Славян