автор: den

Под мрежата на мъртвата луна,
ти ме плени
и в пламнала река
от дълги слепи нощи,
сиви дни -
безпаметни ме скри
от бялото горчило на живота.

Наричах те светица-вещица,
покривах те с воал от ласки диви,
а ти си тръгваше без вест
с началото на изгрева.

Сега седя на прага на деня,
подреждам пасианс от звезден огън
и правя заклинание съня
на слепите ни нощи
да се върне.
Нима е
опит
невъзможен...