Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Bayraktarski
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14189

Онлайн са:
Анонимни: 201
ХуЛитери: 4
Всичко: 205

Онлайн сега:
:: BoboDux
:: LeoBedrosian
:: mariq-desislava
:: pastirka

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2025 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
2425262728   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНощта!
раздел: Любовна лирика
автор: Mikohito

Любовта ни наранява и понякога не искаме да виждаме светлината а да се скрием в мрака.
Нощта ме подминава
и идва денят обвит в самота
но за мен тя не преминава
а остава с последния миг от любовта.
Там където бяхме аз и ти
две души слети и оставящи следи
Там където бяхме аз и ти
и днес където сърцето ми разби.
Всеки ден на бог се моля
вземи сърцето ми,душата ми и мен
Да това искам,това е мойта воля!
Но острието никога неспира и аз плача наранен.
Нощем будя се с писък от съня
осетил полъха на бялата стомана
искащ себе си да нараня.
не мога дори в сърцето си да имам рана.
Нямам смелост да го сторя.
За любовта ти нямам шансът да се боря
но как да захвърля всичко просто така
и да загубя спомените за любов и миговете на страста.
Не мога всичко за което ме боли да отрека
Дори ранен ще се влача с раните от любовта.
Нощта ме вика да посрещна мрака
да прегърна своята съдба
и своята душа завинаги да обрека
да тъне в спомени и самота.
Повече не чакам мрака да ме кани
неискам да живея в светлината на деня
излизам и с мрака допираме свойте длани
и ставам част от съня.


Публикувано от BlackCat на 16.08.2006 @ 08:16:48 



Сродни връзки

» Повече за
   Любовна лирика

» Материали от
   Mikohito

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.02.2025 год. / 14:41:47 часа

добави твой текст
"Нощта!" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.