автор: bolqrkata

Ако можеха, Боже, да лумнат сега
като клади олтарните братски могили,
съхранили в народната Памет следа
за велики победи и било-пребило;
за онези - прежалили своя живот,
хиляди българи - млади и стари,
с Дух и Вяра градили огромния свод
на свещенния Храм „Майка България"!
Ако тези светлици грейнат сега,
с гласове на камбани да звъннат,
благословената наша, древна земя
в ново Слънце ще се превърне!
Ако могат да светнат. Ала как и кога,
щом очите духовни са слепи?
Само Хляба си виждаме. Глъхнат в трева
към Безсмъртните всички пътеки.
По задушници само палваме свещ,
носим цвете, мълчим и сме... гузни.
Дай ни, Боже, сърце - да ги чуем, че днес
да останем Човеци е трудно.
Да сме будни! И свойте свети мъртъвци
да почитаме - както дедите!
Та нали, тъкмо техните жертвани дни
Свобода са посяли в душите ни!


03.03.2000г.
В. Търново
ТОНЯ БОРИСОВА