Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 860
ХуЛитери: 1
Всичко: 861
Онлайн сега:
- Една целувка дай поне!
- Не!!!
- Една едничка само!
- Казах няма!
- Но защо ме караш тъй да страдам?
- Моля те - не преигравай.
- Игра?! Ти май наистина не ме познаваш.
- Може би така е, щом го казваш.
- Както винаги безкрупулен, жесток!
- Май искаше да кажеш "като бог".
- На всичкото отгоре и надменен!
- Просто съм във себе си уверен.
- Какво ли съм харесала във теб?
- Може би това, че казвам "не".
- Замислял ли си се, че може да е друго?
- Различно от поблазване на его?!
- Ти наистина не ме разбираш...
- От устата думата ми взимаш.
- И в крайна сметка какво искаш от мен?
- Искам роб да си ми, аз пък - твоя бей!
- Ако ти стана роб, дали ще ме целуваш?
- Какво сега - нима ще ме изнудваш?
- Не, нямам аз такива намерения...
- За миг събудиха се в мен съмнения.
- ...
- Замлъкна. Нещо да не ти тежи?
- Товар огромен на сърцето ми лежи.
- ?
- Любов измъчва ме несподелена.
- Ти луда ли си?! Да - определено!
- Веднъж поне не ме иронизирай!
- Започваш да ме нервиш. Вече спирай!
- Да точно туй обмислям да направя.
- Това сега какво ли означава.
- Че тръгвам си и няма да се върна,
дори във шепа пръст да се превърна!
- Но къде отиваш - аз без теб не мога!
- Ти капка милост нямаш ли, за Бога?!
- A ти пък май не знаеш какво искаш.
Нали бях аз?! Сега ще го потискаш?!
- Но ти към мен си толкоз безразличен!
(А знаеш колко много те обичам...)
- Не си ми безразлична ти. Отричам!
- Кажи тогава - на какво това прилича?
