автор: Wild

-Татко?
-Татко?!
Чула подигравателния смях някъде зад гърба си, Каталина рязко се обърна и едва не изпищя при силната болка.
-Здравей, Беля!
-Ти си...ти си онзи дребосък, който дойде при мен след училище, нали?-примижа момичето.
-„Дребосък"? Много от високо гледаш на всички нас, по-малките от теб, Беля!
-Не исках да те обидя, просто...
-Просто какво, Беля?
-Спри да повтаряш този...този....това...това име, чу ли?Иначе....
-Иначе какво...Беля? - момчето говореше невероятно злобно, с мазна физиономия на лицето.Гласът му бе дрезгав, очите- опулени.
-Как се казваш?
-Тим.
-Слушай Тим, разбрахме се да поговорим тая вечер, нека наистина говорим тогава. Не му е сега времето, не съм добре.
-Ти мамиш, Беля.
-М-м-моля?
-Ти мамиш. Падна нарочно, за да не говорим довечера. Затова дойдох да говорим сега.
-Тим, остави ме намира. Не съм добре, не съм в настроение за разговори. Остави ме, чу ли?
-Иначе?
-Няма иначе. Просто ме остави! Веднага! Ще говорим довечера, разбрахме се.-каза момичето и затвори очи, мислейки си, че Тим ще си отиде. Но момчето продължи да говори, а Кат си наложи да остане със затворени очи.
-Не сме се разбирали. Ти просто и го заповяда.Аз не обичам да ми заповядва някакво десетгодишно нищожество, чиито родители са разведени!Отвори си очите, Беля- Каталина се подчини. - Преди да дойдеш в училището, Беля, аз бях пакостникът! Всички се въртяха около мен, уважаваха ме. Аз погаждаш номерата, Беля. Аз! Аз обаче, за разлика от теб, действах достойно! Действах честно! Не използвах други ученици, за да се забавлявам. Действах сам. За това не исках да говорим довечера, Беля. Ти щеше да събереш всичките си дружки, а някои от тях ме познават. Те щяха да ти кажат за мен, Беля, да ти кажат да не ме приемаш. Затова сега съм тук,да те накарм да ме приемеш в групата сега, веднага!
-Няма да те приема без да обсъдя това с останалите!
-Повтори какво каза?
-Няма да те приема преди.....Оооооооооооооооооох!
Кат се сви на две, кашляйки с цяло гърло. Малкият бе хвърлил върху лицето и шепа пръст с толкова рязко движение, че тя не бе имала възможност да се извърти. Кашля дълго време, едва не се задуши. Чакайки я да се успокои, Тим седна на един пън срещу лицето и и зачака.
-Що за дете си ти?!-извика момичето, когато се успокои-Ти искаш от мен да наруша правилата, да приема едно бебе в групата си...Защото ти си бебе, Тим. Бебе. Само едно бебе би действало по този отвратителен начин, само едно бебе, което не може да се защити само! Използваш времето, когато съм тъй беззащитна, за да ме накаутираш допълнително! Ти се бебе, Тим. А за бебета място в моята група няма. Довечера ела, но, предупреждавам те, всички в групата ще са научили за твоето държание днес!
От обидите лицето на Тим бе пребледняло,явно усещаше колко права е противничката му. Без да благоволи да каже нещо, той стана и обърна гръб на момичето. Но не забрави да хвърли още една шепа пясък в лицето на Каталина...