На вратата се почука. Подскочих. Не съм сигурна защо това ме стресна толкова, вратите по принцип са за да бъде чукано на тях преди да се влезе, нали? Ако не са затова, то тогава функцията на вратите сериозно ми убягва.
На вратата се почука отново. И аз отново подскочих. Проблема когато си току-що дипломиран психолог е, че не знаеш какъв откачалник ще нахлуе в следващия момент в стаята. Домакиня, търсеща на кого да сподели подробности от живота на съседката Пенка или пък психопат със сътър. Тайничко се надявах да е психопата. Така де, съседката Пенка в повечето случаи не е особено интересна личност.
На вратата се почука за трети път. Спрях да търся най-подходящия според фън шуй начин за нареждане на молива, острилката и химикалката по бюрото. Вдигнах поглед. Мина ми през ума, че трябва да отговоря по някакъв начин. Кой е най-професианолно звучащия отговор?
- Влезте. - заповядах тежко и махнах повелително с ръка.
Побързах да заема мястото си на големия кожен стол. Допрях върховете на пръстите си за по-голямо въздействие. Попригладих бежевото си сако, закопчавайки още няколко копчета. Ако закопчаех повече щях да се задуша по особено неприятен начин, така че се въздържах. Тези дрехи ме изнервяха неимоверно, но някак не ми се връзва психолог с тениска с призив "Support the war against Christianity".
Успях да си придам възможно най-разбиращ вид точно преди вратата да изскърца колебливо. "Домакиня" опитах се да позная, миг преди да видя първия си пациент.
Не съм сигурна дали изобщо можеше да съм по-далеч от истината.
В стаята влезе синя овца. Сега като го казвам звучи странно, но ако бяхте там... пак щеше да ви се стори странно, като се замисля. Но аз съм абсолютно сериозна. Синя овца. В един приятен, пастелен оттенък на синьото.
Овцата пристъпи неловко, оглеждайки стаята с влажните си очи.
- Извинете, нямам записан час, но... - извинително сви рамене.
- Кхъм... да... кхъм... няма проблем. - опомних се и спрях да зяпам вимето й. Все пак ми беше пациент. И фактът, че беше синя говореща овца, изобщо не трябваше да оказва влияние на професионализмът ми.
- Седнете. - кимнах й към кушетката.
- Благодаря.
Потърсих в джоба си листа с подготвените въпроси, след което осъзнах, че всъщност тази отвратителна бежева пола няма джоб. Сигурно съм изглеждала странно, докато опипвах бедрото си в търсене на заветния джоб, но... по дяволите, какво може да се стори странно на една синя овца?
Както и да е. Очевидно бях забравила въпросите в дънките. Ще импровизирам! Колко вълнуващо!
- От какво се оплаквате? Проблеми със съня? - попитах и се облегнах гордо. Това си беше един наистина добър класически въпрос.
- О, не, спя като къпана.
- Ъм... ъъ... а... майка ви! Чувствате ли се притисната от майка си? - започвах да губя контрол над разговора. Не бях съвсем наясно какво означава това, но правило 7 гласеше "никога не губи контрол над разговора", следователно - не беше на добре.
- Всъщност с майка ми никога не сме успявали да намерим общ език, ако разбирате какво искам да ви кажа. - каза тя с онзи леко бълбукащ тон, който използваш когато смяташ, че си направил особено остроумна забележка. Посрещнах изявлението с празен поглед. - Все пак тя беше овца... - побърза да поясни.
- А вие... сте? - озадачих се аз.
- Ами точно затова идвам... - зазяпа се в тавана тя и започна нервно да кърши... копитца? - Аз... не знам какво съм. Представяте ли си, въобразила съм си, че съм синя овца. Хаха. Което е невъзможно. Невъзможно е, нали? - погледна колебливо към мен за потвърждение. Само свих рамене. - И... така, де. Би трябвало да съм луда, нали? Само лудите вярват в съществуването на сини овце. А аз някак... вярвам, че съществувам. Знам, че не трябва, но... Кажете ми, докторе, луда ли съм? - погледна ме умолително тя.
- Хмм... не знам. Не мисля. Вижте, госпожо, вие сте синя овца. - опитах се за звуча уверено, но сякаш не успях да скрия нотката на озадачение - Колкото до съществуването ви... това е малко болна тема в психологията. Официално е приета тезата "мисля, следователно съществувам", въпреки че мисленето напоследък не е основен приоритет.
- Значи твърдите, че аз не само съществувам, но и съществувам бидейки синя овца?
- Опасявам се, че е така.
- О, мамка му. - овцата помълча известно време, след което скочи от кушетката и размаха заплашително копито наоколо - Вие сте по-луда и от мен, госпожице! Разбираемо е да вярваш в собственото си съществуване, но вие да вярвате в моето съществуване вече си е болестно състояние. И аз дойдох на търся съвет от вас? Пфу. Тръгвам си от това странно място!
Вратата се затръшна. Молива се търколи по бюрото и направи идеалния според фън шуй ъгъл с острилката и химикалката.