Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: rhymefan
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 13945

Онлайн са:
Анонимни: 435
ХуЛитери: 6
Всичко: 441

Онлайн сега:
:: Mitko19
:: malovo3
:: lirik1
:: pastirka
:: Cyriana
:: Heel

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Ноември 2021 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаБедрото на луната
раздел: Избрано проза
автор: chefo_fr

Живея на най-горния етаж. Да си го кажем направо – на тавана. Иначе се явява мансарда, или нещо от рода, но както казва една приятелка, цялото е колкото една баня. Звезди си нямам, не за друго, просто в София не се стъмва.
За сметка на това, имам една комшийка, която или не може да спи на тъмно, или работи нощна смяна, и си забравя лампата да свети, като излиза. Освен лампата си забравя и прозореца отворен, и котката си забравя, въобще – няма да се учудя, ако някоя вечер й видя главата забравена на перваза. Аз имам две прозорчета, които гледат към нейния малко така под ъгъл, и едно прозорче в банята. Оставям го отворено да влиза въздух. Особено нощно време.
Тая нощ се събудих от мяукане. Това добре, ставало е и друг път, но не и в мойта къща, още по-малко в банята ми. Брех, мама му стара, мяучи тая котка, трополи, най-вероятно ми осира сапуна и тоалетната хартия, но като ме е страх да отворя вратата на банята! Може да ми се нахвърли! Не че ще ми направи нещо, но е странно. Аз - гол, сънен - и отварям вратата на котката, която тропа от банята! – Добър вечер, да ти налея едно? Не ме гледай тъпо, имам малко копърка в хладилника, имам лед за водката… Остава да я сложа да легне до мен, съвсем да вляза в устата на комшиите. И после защо сменям постоянно квартири… Щото все си лягам с едни такива… дето не трябва, ето защо. Както и да го мисля, тая не си я пускам в леглото, даже и вратата не искам да й отварям. По някое време обаче ще ми се приходи в тоалетната. Като знам, че не мога да вляза, съвсем веднага ще ми се приходи, но не е само в това въпросът. Аз трябва и да се изкъпя утре, или сапуна поне да си взема от банята… Не мога да накрам котката да се скрие в кофата, да зажуми и аз набързо да си грабна сапуна, пък ако мога през това време и да се изкъпя. Въобще тая баня искам да си я ползвам, платил съм за нея, не някакви си комшийски котки да ми се разполагат вътре. Навивам се аз така, окуражавам се, но като знам, че ако отворя вратата, тая може съвсем да ми завземе жилището, почвам да се изприщвам. Не мога да го мисля до сутринта, трябва да спя все пак, а и животното все повече побеснява от другия край на вратата. Ами ако е някой голям котарак! Мокър и зъл… И как блъска по вратата, ще я изкърти още малко. Страх не страх, събирам смелост и отивам да подпирам вратата, да не се отвори от тия напъни. Ей-и, това ще да е голямо колкото тоалетната чиния, барабар със сифона! С какво го храни тая съседка… Да ходя сега до нея за помощ, не е работа, а ако трябва тепърва да се обличам, по-добре направо да сляза до денонощния да си купя пушка…
Но за пушка пари нямам, така че… мечка страх, мен с нож и чук, по-малко ме е страх. Въоръжен, смел и гол най-вече, решавам да се бия. Героично. Вече виждам утрешните заглавия: „Млад гладиатор убива лъв в банята”… Не, ама аз съвсем избудалях от една котка. Накрая като я хвана за опашката и ще я засиля у комшийката, да знае друг път къде да си пласира добитъка! Три през нощта е и на мен ми писна. В кратко двоумение, сега ще я коля ли, или ще я мятам навън тая котка, направо отварям вратата…
А вътре… Тишина. Няма никой. Те, хлебарките ги няма, аз търся котка. Абе тая през канала ли е изтекла, или аз нещо не съм в ред?! Кви са тия криминалета, кво пих снощи?! Докато аз така се късам от догадки, чувам как отгоре керемидите пукат. – Е, ся ти ебах майката! Тоя път излизам и те погвам по покрива, та ако ще да се прочуя… Отварям с трясък прозореца, готов да коля и беся наред, така и така съм се разсънил. Отвън керемидите продължават да пукат и докато се усетя в коя ръка ми е ножа, комшийката, увита с блестяща копринена наметка (като от тюлено перде) пъргаво слиза по керемидите и се намушва у тях си. Само бялото й бедро остана да свети до комина наместо луна…
Е, тая ме закла! Седя аз гол на прозореца с нож и чук в ръцете и не се сещам, чука ли да си тегля, или ножа…


Публикувано от BlackCat на 12.08.2006 @ 16:20:00 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано проза

» Материали от
   chefo_fr

Рейтинг за текст

Средна оценка: 3.68
Оценки: 25


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

29.11.2021 год. / 22:27:01 часа

добави твой текст
"Бедрото на луната" | Вход | 12 коментара (20 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Бедрото на луната
от vitsavia (g.atanasova@abv.bg) на 15.03.2007 @ 17:41:12
(Профил | Изпрати бележка) http://liternet.bg/publish17/g_atanasova/index.html
Ей, това сто пъти да го чета, всеки път ще се смея! : )))))


Re: Бедрото на луната
от tiberova на 16.03.2007 @ 00:19:36
(Профил | Изпрати бележка)
Тегли си....въже! Разбира се нищо не си тегли ( или един студен отрезвяващ душ най-много ). И щом комшийката има котарак , най-добре е да си завъдиш котка ?! И тогава "какъв рай ще настане" - котешки серенади и пр. А после луната ще огрява може би бялото й бедро на твоята кушетка...


Re: Бедрото на луната
от Marta на 17.03.2007 @ 14:07:24
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
даа, такива ми ти работи по мансардите, баните и подпокривията на Софията значи харесвам този разказ :)


Re: Бедрото на луната
от Gargabela на 17.03.2007 @ 15:26:03
(Профил | Изпрати бележка) http://groza.dir.bg/
Страхотно :))))
Отдавна не бях чела нещо по-свежо и толкова интригуващо написано.
Благодаря за удоволствието, което ми достави прочита му!


Re: Бедрото на луната
от fightingone на 17.03.2007 @ 21:05:28
(Профил | Изпрати бележка) http://vivian.blog.bg
Много хубава история и чудесно разказана! Поздравления!)


Re: Бедрото на луната
от tsveteli на 20.03.2007 @ 09:54:44
(Профил | Изпрати бележка)
Ааа, това и аз съм го преживяла... Само че нямах съседка, а съсед - с огромни черни космати крака...


Re: Бедрото на луната
от vanvani4 (fufite) на 21.03.2007 @ 18:52:19
(Профил | Изпрати бележка)
Абе, махни я тази котка и обърни внимание на готената комшийка!
Много ,много свежо!


Re: Бедрото на луната
от Stanislav на 23.11.2007 @ 12:52:21
(Профил | Изпрати бележка) http://insinuaciia.hit.bg
Да, трогателен разказ. Много ме впечатли, финалът е разбиващ.

Поздрав


Re: Бедрото на луната
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 15.03.2008 @ 19:51:01
(Профил | Изпрати бележка)
Познах те по подписа : "Като искам да прочета нещо хубаво, сядам и си го написвам". Ама този твой подпис напълно отговаря на действителността, не като в твоите нощни криминалета и котешки фантазии в мансардата ли беше, таванска ли, що ли!

Пишеш наистина невероятно - майтапа настрана! Поднасям ти възхищенията си и си поръчвам още смях от същия майстор - двойна порция, ако може!


Re: Бедрото на луната
от anonimapokrifoff на 12.07.2008 @ 21:20:39
(Профил | Изпрати бележка)
Колкото и да е голяма възхитата ми, не мога да не ти препоръчам прецизиране на пунктуацията.


Re: Бедрото на луната
от chefo_fr на 18.07.2008 @ 00:16:24
(Профил | Изпрати бележка)
Хм, аз май я оправях, като публикувах някъде другаде, ама така като гледам, май не си намерих нещо...


Re: Бедрото на луната
от Luna (gzandeva@abv.bg) на 03.12.2008 @ 20:16:11
(Профил | Изпрати бележка) http://www.gzandeva.com, www.poetiskitara.com
Седя аз гол на прозореца с нож и чук в ръцете и не се сещам, чука ли да си тегля, или ножа…
Никакво теглене на нож, само чукане ще те оправи! / с чук, разбира се!/ :))))))))