автор: aftor

Одъртял с писалка зад ухото,
дращил по тефтери и хартийки,
мисли си, че младостта е джобче
във което няма нищо скрито.
По-наперен от кварталния разбойник -
думите му са оръжие и сила!
Но това е всъщност само поза,
а зад нея старостта се крие.
А пък думите са писани, преписвани,
казвани, прошепвани, крещяни...
Но животът не е само стихове -
трябва и по малко да ти става.
Ех, поете, със брадясал поглед,
приеми със шарените хапчета
(за кръвното, за нервите, за ставите)
че си станал вече малко клисав,
и си само борче от пейзажа...