автор: kumeca

Очите ти, тъгата приютили,
ме трогват с две напиращи сълзи.
Не знаят те, че пак са победили
и лошият, отстъпвайки - пълзи.

А ти ме гледаш прямо и открито,
с безмълвната молба - да ти простя.
Сълзите капят и във мен попиват,
но други две в очите ти блестят.

Прегръщам те и нежно те целувам.
"Прощавам ти, любима. Не плачи!"
За две сълзи, понякога си струва,
обидата завинаги да замълчи.